Близо 2 години след избухването на пандемията вече може да се твърди, че Covid-19 оставя сериозен отпечатък не само върху физическото, но и върху психичното здраве.
В целия свят се наблюдава ръст на психичните разстройва, свързани с тревожност и депресия, както и на обсесивно – компулсивните разстройства, а и на тези от спектъра на смесените разстройства.
Всичко това се случва, защото мисълта за пагубност ни превзема на всяко ниво и страхът, че всичко в живота ни може да се промени за миг ни сграбчва в силната си прегръдка.
През диалога с приятели, през гледането на телевизия, през четенето на различни прогнози и сюжети, несигурността и страхът прозират от всякъде. Този страх е силен, опустошителен и пагубен. Страхуваме се за нашето здраве и здравето на близките ни, за работата си, дали ще успеем да оцелеем, да платим сметките си, дали светът отново ще бъде същият и след пандемията…
Всичко това изисква допълнителен ресурс от психиката да открие начин за справяне с новата ситуация и да се адаптира към нея. И това е последната капка, която води до „преливане на чашата“ и тласка все повече хора към развиване на тревожни или депресивни разстройства.
Много често хората, които търсят помощ идват с оплаквания от безсъние и тревога. Преодолели са вируса и отново са физически здрави, но тревогата от чувството за пагубност ги превзема и завладява съзнанието им до степен, че не могат да окажат почти никакъв контрол върху емоциите си.
Започва едно безкрайно лутане из лабиринт от отрицания и бягство от поемане на отговорност към тях самите.
И ако в началото на Ковид пандемията проявите бяха свързани със страх от тежко боледуване, евентуална смърт или загуба на любими хора, сега, две години по-късно този страх някак си отстъпва на страховете, свързани с бъдещето като цяло. Дали ще може да се пътува както преди, дали ще има работа и как ще се практикува, ако е свързана с някакви ограничителни мерки, дали ще може да се продължи с образованието и още куп други страхове и тревоги. Наред с всичко това идва и умората, която през тези две години наистина се натрупа на високо ниво.
Когато преминаваме през тази адаптивност е нормално да станем по – тревожни, но не и себе отрицаващи. Когато използваме отрицания ние утвърждаваме вреден навик в себе си. Навик от това да не търсим помощ навреме и да отлагаме.
Затова мили приятели, потърсената на време професионална психологическа помощ ще ви помогне по-бързо да се адаптирате и върнете в реалността. Без да правите уговорки, защото всеки един наш ден е подарен и трябва да бъде изживян достойно и със спомени.
Ние нямаме кристални топки в къщи или пророчески данни (може би има хора надарени, но те са малцина), за да правим прогноза за бъдещето, което ни очаква.
Отваряйки вратите на душите си за страха обаче, той ни превзема и обезсмисля идеята за бъдещето. Запомнете, че работата на страха да ни прави слаби и тревожни. Той се храни от нашата несигурност и чувство за липса на контрол и ако не потърсим помощ навреме, развиваме неврози, а след тях фобии и става по-трудно да се преборим.
Искам да изнесете лявата си ръка напред и да поставите в нея всички страхове, които ви стресират и не ви оставят да заспите нощем. Започнете да ги мачкате и разглеждате от всички страни. Каква е причината да се появят? До къде можете да стигнете обръщайки им внимание? Каква цена плащате, докато грижливо ги храните с още тревоги? Колко време бихте им отделили? И не на последно място: Струва ли си вложеното време и усилия?
След това направете упражнението с дясната си ръка. Протегнете я напред и сложете в нея вярата в бъдещето и радостта. Разгърнете пръсти и я погалете мисловно. Опитайте да усетите какво изпитвате в момента.
Искам да знаете, че и страха и радостта са чувства и на кое ще обърнете внимание решавате единствено вие.
Не се колебайте да потърсите помощ. Колкото по навременна е тя, толкова по-бързо ще излезете от това състояние на тревожност и ще си върнете контрола над собствените чувства.
Всеки наш ден трябва да бъде изживян пълноценно и с план за утре. Ако спрем да го правим, попадаме в капана на рутината и се задушаваме от задържани чувства.
Във време на пандемия и ограничения породени от нея, все повече излизаме от естествените си нужди да бъдем просто хора. Да се движим и да трупаме впечатления. Все повече бързаме да се скрием на сигурно у дома и да се свием на дивана. А това мили мои, не само ражда пороци, но и дава храна на страховете ни.
Движете се, общувайте с близки хора, поставяйте си лични цели, които да ви държат в кондиция, търсете алтернативи на нови преживявания и не се отпускайте в плен на тревожността, защото тя не е нищо друго, освен чувство, което вие можете да контролирате, ако спазвате рецептата от по – горе.
Движение, общуване, планиране. Защото и утре ще има препятствия, но това не означава, че трябва да спрем да целеполагаме. Напротив! Точно поставените цели пред нас ще ни помогнат по-лесно да се справим с тревожността, защото ще си докажем, че вървим напред и поемаме контрола върху емоциите и живота си.
И не отлагайте да потърсите помощ. Колкото по-рано го направите, толкова по-бързо ще се измъкнете от капана на тревожността.