Как да помогнем на децата си в тази трудна възраст ?
Всеки от нас е преминал различни етапи в развитието си, както биологично така и психологично, но има една възраст в която това развитие е доста бурно и понякога големите забравят, че и те са били там. Там на тази възраст, на тази спирка от живота ни и на тях им е било странно, какво толкова искат възрастните от нас. Объркани , несигурни и дори изплашени борейки се да намерят правилният път сред многото.
Когато посетителите в кабинета ми са родител – дете в забързаното ежедневие на 21 век и видя страха в погледа на големият, но още малък човек и упрекващият поглед и укорителни думи от страна на родителите ми става много тъжно. Тъжно – защото родителят е забравил, че и той е бил объркан на тази възраст и иска непременно детето да бъде в подчинена позиция, а много често и самите желания на родителите са объркващи.
- Искам детето ми да е живо и здраво, да се реализира достойно в живота, да бъде уверено във взимането на решения, да бъде уважително, да бъде амбициозно и да постига целите си, да бъде самостоятелно и т.н.
И тук задавам въпроса – А вие с какво помогнахте да се случи всичко това?
Отговорите са странни – Аз му давам всичко – има пари, има собствена стая, няма ангажименти за домакинството – просто има всичко… .
Ноооо, къде е любовта – питам аз! Как може да не научим детето си на най-важното нещо…. ДА ОБИЧА СЕБЕ СИ. Та нали, ако човек се обича и уважава достатъчно (не нарцистично) той ще знае кое е добро за него и кое не. Добрата самооценка дава добри резултати и точно от тук трябва да се започне! Да проявяваме разбиране към обърканото човече и с търпение и вяра да му кажем, че той е най-важен и ако има затруднения в избора на важно решение вие сте до него. Подкрепата и по-скоро приятелският тон ще накарат дете ви да споделя повече и вие да сте спокойни, а ако размахваме пръст и имаме упрекващо поведение към него (детето) то ще има тайни от вас и ще търси отговорите другаде – там където е прието.
В тази възраст от развитието си човек изгражда трайният Аз-образ. Този който ще му помогне да бъде успял възрастен. В тази възраст трябва да научим детето си, че вече разчитаме на него и вярваме в успеха му като голям. Знам, че на думи е лесно, но и аз съм родител на един пораснал тинейджър и на един в буйна сила на отрицание и недоволство към света. Но аз избрах да съм подкрепящ родител. Трудно е…, а на вас не ви ли беше трудно на тази възраст и не укорявахте ли родители те си за техните съвети.
Най- важното нещо в тази възраст е да:
- Имате ясни послания към детето
- Да имате ясни очаквания
- Да разберете, че то се промена
- Да разберета, че пораства и вече има собствено мнение
- Да разберете, че то има собствен път и свят
- Да му давате подкрепа
- Да му давате вяра
- Да не му натрапвате ваши мисли, а просто да го подпомагате в избора му
- Да му вярвате
- И не на последно място да го ОБИЧАТЕ!
Това е нашата работа като родители, защото скоро това объркано човече ще стане самостоятелен възрастен човек и ако искаме да се гордеем с него ще му дадем свобода и ако то постигне мечтите си ще бъде успял човек с които да се гордеете! Това става през добрата самооценка и правилно изградена ценностно система!
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УСПЕХ НА ВСЕКИ РОДИТЕЛ Е ДА НАПРАВИ ОТ ДЕТЕТО СИ ИСТИНСКИ ЧОВЕК!
Ако ви е трудно в прехода … Потърсете помощ