Паническото разстройство-невидимият затвор
Паническото разстройство е изключително мъчително състояние. Внезапните и необясними пристъпи на паника, породена от различни страхове или необясними телесни усещания, могат в много голяма степен да объркат човек. Страхът обичайно е в две посоки: „Какво се случва с мен? Дали не получавам инфаркт? Умирам ли?“ или „Губя контрол над себе си !Сигурно полудявам?“. Отивате на лекар, преглеждат ви и установяват, че няма причина за тревога, а състоянието най-вероятно е причинено от нервна криза. За съжаление въпросите остават: „Какво беше това?“, „Дали ще се случи пак?“, „Кога?“….Всичко води до една непрекъсната повишена тревожност, която от своя страна кара тялото да реагира с типичните за страх симптоми, които отново се интерпретират като опасност и кръга се затваря. За съжаление, ако човек не получи адекватно обяснение за състоянието си, то може да се поддържа и усилва дълго време. За това е от ключово значение да се даде обяснение и правилна интерпретация на симптомите. Терапията също така, ще ви помогне да откриете причината за състоянието си и да я промените. Паническите атаки не се появяват без причина. Те носят своето послание, относно ситуация или конфликт в самите вас , който вече има нужда да бъде удостоен с вашето внимание. Състоянието е мъчително но не е опасно. Затова не губете време и помислете за терапия. Ето и някой основни неща свързани с паническото разстройство. Няма как да преборите нещо, ако не го познавате добре.
Диагнозата паническо разстройство се поставя тогава, когато пациентът изпитва периодично повтарящи се и неочаквани панически атаки, като до един месец трябва да е налице най малко един от следните симптоми:
– Постоянна загриженост от поява на нова атака.
– Безпокойство, свързано с атаката или последиците от нея.
– Значителни промени в поведението вследствие на атаките.
За да се постави със сигурност тази диагноза, трябва да са налице няколко тежки пристъпа на вегетативна тревожност за период около един месец:
в обстоятелства, където няма обективна опасност;
пристъпите не трябва да са ограничени до известна или предвидима ситуация;
между пристъпите трябва да има период, сравнително свободен от симптоми на тревожност /макар че е честа предварителната тревожност на очакване/.
/по МКБ 10/
Важно е паническото разстройство да бъде разграничено от паническите атаки, появяващи се като част от установено фобийно разстройство. Паническите атаки може да са резултат на депресивно заболяване, особено при мъжете, и ако по същото време са изпълнени критериите за депресивно разстройство, то не трябва да се поставя като основна диагнозата паническо разстройство.
Паническото разстройство е хронично и има смазващ ефект не само за самата личност, но и за нейното семейство. Страда социалният живот на индивида, както и неговата работа. Първата паническа атака възниква без предупреждение и в съвсем “безобидна” ситуация- докато човек се разхожда или върши обичайните си задължения. Оттук нататък обаче със задълбочаване на заболяването човек започва да избягва ситуацията, при която паническата атака се е появила първоначално. Стига се до това, да отказва да напусне дома си, поради страх от поява на нова.